Петя си спомня миналото с невероятна яснота. Помни много добре, когато в гимназията започва да изпитва затруднения при общуването и усвояването на учебния материал. Говори за този период с малко думи и много болка. Споделя, че в началото никой не я е чул и разбрал. Разкрила е пред майка си, но майка и не е проумяла. На мястото на майка и, аз също нямаше да я чуя и разбере. Щях да упорствам, че е прищявка на възрастта и че точно както до осми клас е била отличничка и сега в девети може да бъде. Стига само да иска.

Аз самата с всички сили нямаше да искам да се разделя с детето ми каквото съм го познавала досега и да проумея, че вече всичко е много различно. Изпълнителна както и преди Петя е продължила да ходи на училище въпреки, болката и ужаса, които е изпитвала докато седи на чина. Сега, години по-късно, с яснота си спомня колко я е било страх учителката да не и зададе въпрос. Точно описва как е спряла да проумява учебния материал. Използва сложни думи като “теории и терминологии”: “Не можех да схвана взаимовръзките. Теорията не я разбирах.

Мина много време докато лекарите разберат какво ми е.,,Ужасно беше… Много ме беше страх. В училище нямах минутка спокойствие.” Петя винаги е била тиха и сдържана. Предполагам, че тихо и сдържано е споделила, че не иска и не може да бъде като преди. Нечута, пряко волята си, е продължила, като преди. Видимо е изглеждала послушна. Видимо е изглеждало сякаш доброволно върви. Видимо е изглеждало сякаш безропотно изпълнява. Сякаш е “безкритична към себе си и околните.” В действителност Петя е била единствената, която с огромна критичност е разбрала настъпващата промяна. Също така съвсем критично е осъзнала, че другите в началото не са я разбрали.